Демонстраторска изложба и състезание за  популяризиране на шитата дантела и самоковска шевица във връзка с празника на Самоков – 21 август, 2010 г.

Партньори: 

Фонд 13 века България – Сарафска къща, Самоков

Коутс – България

Читалища на община Самоков

За празника на Самоков групата, занимаваща се с изучаване на техниката „шита дантела” ще организира изложба от експонати, събрани от селата в Самоковска община, както и изделия, изработени от клуба по време на 6-месечното обучение.  Всички намерени произведения ще се подредят в Сарафската къща, тъй като тя е много хубав естествен декор и притежава нужната атмосфера за подобно събитие.

Пазва

За популяризирането и по-масовото участие на обществеността в това събитие сме организирали състезание за майсторство в 3 възрастови групи с много награди и изненади, което ще се проведе в два дни – 21 и 22 август. Първия ден – изработка на българска шевица, като за трите групи са определени модели с различна трудност, според възрастта и уменията. Втория ден – свободна програма, всички участници ще покажат най-добрите техники, които владеят – шита дантела, калоферска дантела, рязана бродерия, 1 кука и др.

Ръкав на женска риза

Също така – награда за творчество, която ще бъде присъдена за изделие, в което са съчетани най-добре елементите от различните схеми на шевиците. Изделието се бродира в къщи, а схемите ще бъдат поместени във вестник Любословие. Тези шевици или близки до тях ще бъдат бродирани на състезанието.

Жури от професионалисти оценява изделията и награждава победителите. Имаме намерение да поканим известни български дизайнери, които включват национални шевици и дантели в техните колекции, представители на фирма Коутс – България, основни вносители на материали за плетиво и бродерия. Вече сме изпратили покана на г-жа Ан Уилър, която е специалист по текстилни техники от Единбург, с молба да участва в нашата изложба с техни експонати. Покана е изпратена и до калоферски майсторки на дантела.

Пола на женска риза

С помощта на местните читалища по селата издирваме възрастни жени, които на времето са правили шита дантела. Идеята е да бъдат включени в програмата на изложбата и да разкажат наживо за тази техника, от кого са я научили и други интересни неща. Много добре ще се получи, ако ни бъде предоставен мултимедиен проектор, на който да се прожектират видеозаписи от гостуването на клуба на майсторките от близките села.

Предвижда се покана към националните медии, телевизии и женски предавания.

За контакти: 0722 66659, 0888 581036, ani_yoveva@yahoo.com, Ани Йовева

Това е възстановка на шевица от пола на женска риза от моето родно село Широки дол. Цветовете са максимално близки до реалните. Може да се използва както самостоятелно, така и фризово мултиплицирана.  Подходяща е за украса на риза, покривка или възглавница в битов стил. Прилагам и схемата за изпълнение, а дали ще бродирате кръстат бод или някакъв друг, оставям на вас

Орнаментите в националните ни шевици са много и невероятно разнообразни. Посредством различните бодове се получават шарки с графична точност, плътни, или ажурни, с много по-добра графичност от елементите на тъканта.
Открити са 16 вида везбени бода /кръстат, контурен, прав по вътъка, прав по основата на тъканта, полегат без водене на конец, полегат с водене на конец, верижен, гайтанен, разминат, плетен, фистонен, специален контурен, обграден кръстат, двойнолицев, обримчващ, ажур/.
Орнаментите се класифицират условно като геометрични, растителни, тератологични и антропоморфни, но съществуват смесени и преходни.
Впечатлението, че преобладават геометричните орнаменти е неточно, поради ограничението на рисунъка от нишките на тъканта, в резултат на което шевицата се геометризира. Наследство от контактите ни с източните славяне е склонността към използването на такива орнаменти. В състава на геометричните мотиви най-често участват прави и вълнообразни линии, кръгове, ромбове, многоъгълници, спирали, звезди, прави или закръглени кръстове, дори кръстове във формата на кълбо.

Тази сложна интерпретация на кръста е по-трудно разгадаема и отразява старинни начини за отбелязване на „празници в земеделския календар“ – дните за посев, жътва, събиране на реколтата. Розетката също е често срещан геометричен елемент.Тя понякога се съчетава с кръста и се получават много интересни композиции -ц кръстообразни розетки с 4, 5 или най-често 8 заострени или закръглени върхове.
Геометричните орнаменти са предпочитани в югозападните райони на България, в македонските убруси и сокаи, но се срещат и в много от софийските шевици. Осмоъгълни розетки се разполагат във вертикални редове. В някои вълнени шевици контурът се очертава с неизвезани бели полета.
В граовската шевица е предпочитан шахматния ред, образуван от две различни по цвят осмоъгълни розетки. В тези шевици растителните орнаменти са стилизирани до геометрични и са свидетелство за развитието на везбеното изкуство до по-високо ниво. Плевенската и видинската шевици са сходни по Z-формите си.
У нас са известни 3 вида кръгови орнаменти – крък, кръг с точка в средата и концентрични кръгове. Колкото по-старо е везмото, толкова по-ясно се вижда сходството със соларните знаци. Това се изразява особено добре в самоковската, софийската и дупнишката шевица.
Информация за снимките:
# 1. Пазва на женска риза от Елховско. Везба с памучни конци върху памучно платно.
# 2. Ръкав на женска риза от Граовско. Везба с вълнени конци върху памучно платно.
# 3. Ръкав на женска риза от Граовско. Везба с вълнени конци върху памучно платно.
# 4. Чифт ръкави на женска риза от Софийско. Везба с вълнени конци върху памучно платно.

Растителната орнаментика в българската везба се появява сравнително по-късно от геометичната, резултат от уседналия начин на живот и развитието на земеделието. В шевиците от Ихтиманско, Самоковско, Габровско, Разградско, Дупнишко са изобразени маргарити, елхи, борчета, рози, карамфили, лалета, синчец.
Композирани по различен начин, с различен колорит, те образуват от най-прости, до много сложниорнаменти, разпръснати равномерно, или събрани в лентапо ръба на ръкави, поли и пазви. Розата е един от най-старите орнаменти, така наречена розета, стилизираната й форма дори може да мине и за геометрична. В софийската шевица розата претърпява съществени изменения, а в самоковската и кюстендилската тя се съчетава с други асиметрични растителни орнаменти. – разклонено стъбло, отрупано с други цветовидни форми, или полувенец, в който се разполага голяма розета. Растителните елементи обикновено се представят профилно, много рядко в напречно сечение.

Това се отнася за един от често използваните елементи – лалето, който е широко разпространен в източното изкуство и в софийската шевица. Друг елемент – карамфилът е разпространен във везмото от врачанския край – по пазвите на ризите-бърчанки, а във видинската везба се забелязва камбанка подобна по форма на цъфнала обичка. Самоковските шевици са уникални по своята композиция и художествено съдържание. Те се доближават най-много до природните форми, без обаче да копират съвсем точно растителния вид. Използвани са и много смесени елементи – групиране на растителни със зооморфни и антропомарфни мотиви, като общата форма завършва с типично самоковската „капица“ – триъгълна форма.
Цветето в момент на цъфтеж е любима тема на българката, като композицията варира от свободната асиметрия в Самоковско, до сковаността и симетрията във Врачанско. Понякога се използвот рамки, като вътре се вписва растителен орнамент. Една от най-старите срещани композиции е така нареченото „дърво на живота“. Тя идва от древните култури на персийци, египтяни и гърци. Разпространен и доразвит е във везбата от Ихтиманско, Врачанско, Самоковско, Дупнишко, Сливенско, Разградско, Ловешко, Никополско.
Също такъв древен елемент е и лозницата с листа и гроздове- среща се в Тутраканско, Варненско, Провадийско, Самоковско. Най-често композицията се повтаря ритмично през определено поле, като често се сменят цветовете на близките елементи. По-рядко един елемент се провтаря два пъти, а друг – само веднъж. Комбинирането на различни ритми дава по-богата и разнообразна орнаментика.