Растителната орнаментика в българската везба се появява сравнително по-късно от геометичната, резултат от уседналия начин на живот и развитието на земеделието. В шевиците от Ихтиманско, Самоковско, Габровско, Разградско, Дупнишко са изобразени маргарити, елхи, борчета, рози, карамфили, лалета, синчец.
Композирани по различен начин, с различен колорит, те образуват от най-прости, до много сложниорнаменти, разпръснати равномерно, или събрани в лентапо ръба на ръкави, поли и пазви. Розата е един от най-старите орнаменти, така наречена розета, стилизираната й форма дори може да мине и за геометрична. В софийската шевица розата претърпява съществени изменения, а в самоковската и кюстендилската тя се съчетава с други асиметрични растителни орнаменти. – разклонено стъбло, отрупано с други цветовидни форми, или полувенец, в който се разполага голяма розета. Растителните елементи обикновено се представят профилно, много рядко в напречно сечение.

Това се отнася за един от често използваните елементи – лалето, който е широко разпространен в източното изкуство и в софийската шевица. Друг елемент – карамфилът е разпространен във везмото от врачанския край – по пазвите на ризите-бърчанки, а във видинската везба се забелязва камбанка подобна по форма на цъфнала обичка. Самоковските шевици са уникални по своята композиция и художествено съдържание. Те се доближават най-много до природните форми, без обаче да копират съвсем точно растителния вид. Използвани са и много смесени елементи – групиране на растителни със зооморфни и антропомарфни мотиви, като общата форма завършва с типично самоковската „капица“ – триъгълна форма.
Цветето в момент на цъфтеж е любима тема на българката, като композицията варира от свободната асиметрия в Самоковско, до сковаността и симетрията във Врачанско. Понякога се използвот рамки, като вътре се вписва растителен орнамент. Една от най-старите срещани композиции е така нареченото „дърво на живота“. Тя идва от древните култури на персийци, египтяни и гърци. Разпространен и доразвит е във везбата от Ихтиманско, Врачанско, Самоковско, Дупнишко, Сливенско, Разградско, Ловешко, Никополско.
Също такъв древен елемент е и лозницата с листа и гроздове- среща се в Тутраканско, Варненско, Провадийско, Самоковско. Най-често композицията се повтаря ритмично през определено поле, като често се сменят цветовете на близките елементи. По-рядко един елемент се провтаря два пъти, а друг – само веднъж. Комбинирането на различни ритми дава по-богата и разнообразна орнаментика.