Много от вас със сигурност имат любими картинки, снимки, фотоси, които желаят да превърнат в гоблени. Преди години, когато компютрите все още не бяха толкова широко използвани във всички сфери на живота, създаването на гоблен е било много трудоемка работа, като се започне с чертане, разграфяване, увеличаване на изображението, та се стигни до подбора на конците и определянето им „на око“. И все пак, класическите гоблени са прекрасни може би точно защото са създадени по този начин и човешкият фактор е изиграл решаваща роля.

В наши дни задачката е сведена до максимално простичко наглед решение – компютър и избор на добра програма. Четох някъде във форумите, че гоблен можеш да направиш и с PhotoShop, но повярвайте ми – не си заслужава разправията… В действителност там може да се раздели изображението на пиксели, но след това ви предстои огромната работа по разделянето на цветовете и подбора им от цветовите гами на различните производители, а да не ви казвам колко зор ще видите ако искате да го отпечатате на схема със знаци. Знаците си ги измисляте вие и ги редите ръчно.

За да се избегнат всичките тия главоболия, има няколко програмки, разработени специално да създават гоблени и различни модели за бродерия, които разпознават различни видове бодове и цветовите палитри на множество наложени на пазара марки конци. Такива са например PCStitch, WinStitch, PatternMaker for cross stitch.  Всичките, обаче, не се разпространяват свободно, а се налага да си ги закупите. Неудобството може да бъде отстранено с малко повече ровене из форумите, търсене на разните му там кракове, пачове и серийни номера.

Макар и с различни имена, програмките работят по сходен начин. След като сте се сдобили с някоя от тях e време да проучите основните й инструменти и възможности. Можете да отворите, импортирате или сканирате желаното изображение, или да създадете собствен дизайн, избирайки желани цветове и бодове. Програмите ви позволяват лесно да експортирате в графичен файл – JPG, PDF, PNG,  или да отпечатате създадените бродерии плюс инструкции за изработката, използваните бодове  и избраните номера конци.

Превръщането на ваша любима картинка в схема за бродерия става буквално за минути. Внимавайте със свалените от нета изображения – върху тях може да има наложено авторско право, което да ви изиграе лоша шега в случай, че се опитате да продавате създадените гоблени.  Каквото виждате на екрана, това ще получите и отпечатано на хартия, а след това и избродирано. Когато преди една година създадох първата си схема, много много не вярвах на компютъра. Затова стриктно спазих номерата на конците, уших гоблена 1х1, вместо 1х4, но резултатът си струваше усилията. Приятно изненадана от успеха, продължих да експериментирам. Така се появиха около дузина гобленчета, някой сполучливи, други не чак толкова, а третия вид – като ги ушия ще разбера.

Чадър чешма. Намира се на автогарата в Самоков, изкуствено създадена за да допълва красивата гледка на фона на Байракли джамия. Първият от поредицата Самоковски гоблени.

Голямата чешма е построена през 1660 г. по поръчка на емина на султанската кухня Мехмед ефенди, станала по-късно символ на Самоков. Отново зимен пейзаж, в тон с първия.

Много важно за сполучливия гоблен е изходното изабражение. Трябва да има добре изразен преден и заден план, конкретни обекти, подробностите да личат ясно, цветовете да са максимално истински. Не се получава добре при мъглява картинка, с цвят на боза, избягвайте подобни снимки. Освен ако това не е желан ефект – графично изображение с не повече от 8-10 цвята в една гама. Но и тогава пак стигаме до момента – снимката да бъде с добър фокус.

Самоковската джамия - в графичен вид, 10 цвята.

Избрали сте вече картинка, можем да преминем към следващите стъпки.  Отваряме я или импортираме в програмата за гоблени. Избираме с какъв бод да бъде. Някои от програмите позволяват да се поправи яркостта и контраста на картинката, също и преформатиране и рязане.  Можете и да не ги използвате – просто натискате бутона Next докато се стигне до задаване на размера на гоблена – броят на бодовете по W и H, обикновено задавате единия размер, програмата си изчислява пропорционално другия. Важно е добре да прецените колко бода да зададете – ако са прекалено малко, няма да получите ясно изображение на гоблена, ако са прекалено много, ще си създадете излишна работа при ушиването му.

Задаването на брой използвани конци също е ключов момент за добрия дизайн. Някои от програмите сами ограничават броя – максимално до 40, но има такива без ограничения, където решението е изцяло ваше и зависи от цветността на използваната картинка. Пробвайте как ще изглежда в няколко варианта – между 40 и 60 различни номера конци.

Следвайте по-нататък стъпките, които ви дава програмата, без да се замисляте (бутона Next) до получаване на готовия дизайн – не са много. И ето че задачката е решена – имате на лице схема за гоблен по любима картинка.

Леле, колко било бързо и лесно, ще кажете… но… истинската работа тепърва предстои. Програмките допускат грешки, част от избраните цветове се срещат в схемата само с по няколко бода, или пък има самички бодове от един цвят пръснати хаотично из цялата схема, които с нищо не допринасят за красотата, но много ни бавят при бродирането. Затова е необходима ръчната намеса – изтриваме малко използваните цветове и ги заменяме с близки до тях от другите в схемата. Единичните бодове ги премахваме и запълваме с някой от близкостоящите до тях цветове. А ако нещо от картинката е излязло в каша от няколко цвята, се налага и дорисуване направо върху схемата – обикновено се случва в зеленината на дръвчетата или при изобразяване на вода. Често срещана грешка е създаването на допълнителен мръсен цвят на границата между два други, обикновено такива бодове също се чистят, като се заместват по преценка с единия или другия от срещащите се цветове.

Има различни инструменти за работа – от такива за запълване на единични бодове, до маркиране на цели полета и заменянето на цветовете в тях, гумичка за триене, копиране и поставяне на цели участъци, въртене, огледално обръщане по вертикала и хоризонтала. Можете да редактирате бодове, да добавяте контури за по-добър изглед – очертавате определен цвят или ръчно рисувате върху схемата през няколко цветни полета. Работите върху дизайна докато не се получи компромисен вариант между сложност за изработка и красота. Не е лошо да запомняте етапите на работа на различни файлове, така лесно можете да се върнете към по-стар вариант и да продължите работата в друга посока, ако полученото не ви задоволява.

Програмите предлагат различни видове прегледи на създадената схема – симулация на избродиран гоблен, цветни квадратчета, знаци, със или без мрежа, информация за използваните номера конци по различни марки. В следваща публикация ще опиша подробно как се използва програмата PatternMaker for cross stitch, с която имам най-богат опит и с която са създадени схемите на тези гоблени.

Самоковската джамия

Митрополитската църква

Рамките са изработени от Александър Терзийски: http://darvorezba.com/

Използваните снимки са дело на Фото „Субев“: http://www.ramkibg.com/gallery.html

Виж по-голямо изображение

Комплектът се състои от 2 бродирани салфетки и тишлайфер, обшити с дантела по края.

Необходими материали за ръкоделието – бяла панама, преливащи конци Anchor Crochet – има ги в бледо зелено, жълто, розово, синьо, мулине Anchor за бродерията – в тон с цвета на избраните конци за дантелата.

Размерът на салфетките е 25х25 см, а на тишлайфера – приблизително 35х45 см, като винаги може да бъдат променяни според Вашето желание и фантазия. Предварително парчетата се почистват добре – начините са 3. Най-лесният е парчетата панама да се подгънат на машина, както е в случая на снимката, но по-красиво е ако се оплетат на една кука или се обшият с фестон бод с преливащите конци. В центъра на салфетките се бродират два от мотивите, показани на схемата, с контурен бод, а на тишлайфера се бродират в двата срещуположни ъгъла. Дантелата на картинката е шита, но тези от вас, които не умеят да я правят, могат да я заменят с плетена на една кука. Схема на шитата дантела

Схема на бродерията

Това е възстановка на шевица от пола на женска риза от моето родно село Широки дол. Цветовете са максимално близки до реалните. Може да се използва както самостоятелно, така и фризово мултиплицирана.  Подходяща е за украса на риза, покривка или възглавница в битов стил. Прилагам и схемата за изпълнение, а дали ще бродирате кръстат бод или някакъв друг, оставям на вас

Орнаментите в националните ни шевици са много и невероятно разнообразни. Посредством различните бодове се получават шарки с графична точност, плътни, или ажурни, с много по-добра графичност от елементите на тъканта.
Открити са 16 вида везбени бода /кръстат, контурен, прав по вътъка, прав по основата на тъканта, полегат без водене на конец, полегат с водене на конец, верижен, гайтанен, разминат, плетен, фистонен, специален контурен, обграден кръстат, двойнолицев, обримчващ, ажур/.
Орнаментите се класифицират условно като геометрични, растителни, тератологични и антропоморфни, но съществуват смесени и преходни.
Впечатлението, че преобладават геометричните орнаменти е неточно, поради ограничението на рисунъка от нишките на тъканта, в резултат на което шевицата се геометризира. Наследство от контактите ни с източните славяне е склонността към използването на такива орнаменти. В състава на геометричните мотиви най-често участват прави и вълнообразни линии, кръгове, ромбове, многоъгълници, спирали, звезди, прави или закръглени кръстове, дори кръстове във формата на кълбо.

Тази сложна интерпретация на кръста е по-трудно разгадаема и отразява старинни начини за отбелязване на „празници в земеделския календар“ – дните за посев, жътва, събиране на реколтата. Розетката също е често срещан геометричен елемент.Тя понякога се съчетава с кръста и се получават много интересни композиции -ц кръстообразни розетки с 4, 5 или най-често 8 заострени или закръглени върхове.
Геометричните орнаменти са предпочитани в югозападните райони на България, в македонските убруси и сокаи, но се срещат и в много от софийските шевици. Осмоъгълни розетки се разполагат във вертикални редове. В някои вълнени шевици контурът се очертава с неизвезани бели полета.
В граовската шевица е предпочитан шахматния ред, образуван от две различни по цвят осмоъгълни розетки. В тези шевици растителните орнаменти са стилизирани до геометрични и са свидетелство за развитието на везбеното изкуство до по-високо ниво. Плевенската и видинската шевици са сходни по Z-формите си.
У нас са известни 3 вида кръгови орнаменти – крък, кръг с точка в средата и концентрични кръгове. Колкото по-старо е везмото, толкова по-ясно се вижда сходството със соларните знаци. Това се изразява особено добре в самоковската, софийската и дупнишката шевица.
Информация за снимките:
# 1. Пазва на женска риза от Елховско. Везба с памучни конци върху памучно платно.
# 2. Ръкав на женска риза от Граовско. Везба с вълнени конци върху памучно платно.
# 3. Ръкав на женска риза от Граовско. Везба с вълнени конци върху памучно платно.
# 4. Чифт ръкави на женска риза от Софийско. Везба с вълнени конци върху памучно платно.

Растителната орнаментика в българската везба се появява сравнително по-късно от геометичната, резултат от уседналия начин на живот и развитието на земеделието. В шевиците от Ихтиманско, Самоковско, Габровско, Разградско, Дупнишко са изобразени маргарити, елхи, борчета, рози, карамфили, лалета, синчец.
Композирани по различен начин, с различен колорит, те образуват от най-прости, до много сложниорнаменти, разпръснати равномерно, или събрани в лентапо ръба на ръкави, поли и пазви. Розата е един от най-старите орнаменти, така наречена розета, стилизираната й форма дори може да мине и за геометрична. В софийската шевица розата претърпява съществени изменения, а в самоковската и кюстендилската тя се съчетава с други асиметрични растителни орнаменти. – разклонено стъбло, отрупано с други цветовидни форми, или полувенец, в който се разполага голяма розета. Растителните елементи обикновено се представят профилно, много рядко в напречно сечение.

Това се отнася за един от често използваните елементи – лалето, който е широко разпространен в източното изкуство и в софийската шевица. Друг елемент – карамфилът е разпространен във везмото от врачанския край – по пазвите на ризите-бърчанки, а във видинската везба се забелязва камбанка подобна по форма на цъфнала обичка. Самоковските шевици са уникални по своята композиция и художествено съдържание. Те се доближават най-много до природните форми, без обаче да копират съвсем точно растителния вид. Използвани са и много смесени елементи – групиране на растителни със зооморфни и антропомарфни мотиви, като общата форма завършва с типично самоковската „капица“ – триъгълна форма.
Цветето в момент на цъфтеж е любима тема на българката, като композицията варира от свободната асиметрия в Самоковско, до сковаността и симетрията във Врачанско. Понякога се използвот рамки, като вътре се вписва растителен орнамент. Една от най-старите срещани композиции е така нареченото „дърво на живота“. Тя идва от древните култури на персийци, египтяни и гърци. Разпространен и доразвит е във везбата от Ихтиманско, Врачанско, Самоковско, Дупнишко, Сливенско, Разградско, Ловешко, Никополско.
Също такъв древен елемент е и лозницата с листа и гроздове- среща се в Тутраканско, Варненско, Провадийско, Самоковско. Най-често композицията се повтаря ритмично през определено поле, като често се сменят цветовете на близките елементи. По-рядко един елемент се провтаря два пъти, а друг – само веднъж. Комбинирането на различни ритми дава по-богата и разнообразна орнаментика.