Самоковската шита дантела се работи с двоен възел. За нея са характерни ажурните бодове, с доста въздух между тях за разлика от копривщенските и пловдивските дантели, които са по-плътни и стегнати. Шие се направо върху плат или върху предварително изплетена на една кука „стълбичка“.

Всяка майсторка украсява дантелата си според собствената си фантазия и умения – с разноцветни конци се бродират допълнително върху мрежичката растителни и геометрични орнаменти, а на края завършва с мъниста. Често в кенето се вграждат и по-плътни елементи, изплетени на 1 кука.

В селата на самоковския регион могат все още да бъдат открити много образци от нея. Някои от тях са запазени като самостоятелно изделие, други са части от облекло – предимно ръкави и поли на ризи, украса на престилки.

Материалите от които са изработени са памучни тънки конци, декорирани са с мъниста и пайети. Върху вълнените престилки – “фути” се използват вълнени конци.

Зарафлъците представляват части от забрадките на нашите баби. Изработвали са се върху конски косми, най-често с шита дантела, но се срещат и плетени на една кука. Естествено, по-фините образци са от шита дантела – техниката й позволява това.

Готовият зарафлък се пришива в ъгъла на забрадката, в края, който се завръзва така, че да виси надолу и да краси женското лице. Конският косъм придава значителна твърдост и упоритост на дантелата, което допринася за красивия й вид.
В Самоковско, моят край, не са изработвали зарафлъци, но те се срещат в облеклата – купували са ги от преминаващи търговци-евреи. На снимките ясно се виждат разликите между двете техники на изработка, а също така и закрепването върху забрадката.

Орнаментите в националните ни шевици са много и невероятно разнообразни. Посредством различните бодове се получават шарки с графична точност, плътни, или ажурни, с много по-добра графичност от елементите на тъканта.
Открити са 16 вида везбени бода /кръстат, контурен, прав по вътъка, прав по основата на тъканта, полегат без водене на конец, полегат с водене на конец, верижен, гайтанен, разминат, плетен, фистонен, специален контурен, обграден кръстат, двойнолицев, обримчващ, ажур/.
Орнаментите се класифицират условно като геометрични, растителни, тератологични и антропоморфни, но съществуват смесени и преходни.
Впечатлението, че преобладават геометричните орнаменти е неточно, поради ограничението на рисунъка от нишките на тъканта, в резултат на което шевицата се геометризира. Наследство от контактите ни с източните славяне е склонността към използването на такива орнаменти. В състава на геометричните мотиви най-често участват прави и вълнообразни линии, кръгове, ромбове, многоъгълници, спирали, звезди, прави или закръглени кръстове, дори кръстове във формата на кълбо.

Тази сложна интерпретация на кръста е по-трудно разгадаема и отразява старинни начини за отбелязване на „празници в земеделския календар“ – дните за посев, жътва, събиране на реколтата. Розетката също е често срещан геометричен елемент.Тя понякога се съчетава с кръста и се получават много интересни композиции -ц кръстообразни розетки с 4, 5 или най-често 8 заострени или закръглени върхове.
Геометричните орнаменти са предпочитани в югозападните райони на България, в македонските убруси и сокаи, но се срещат и в много от софийските шевици. Осмоъгълни розетки се разполагат във вертикални редове. В някои вълнени шевици контурът се очертава с неизвезани бели полета.
В граовската шевица е предпочитан шахматния ред, образуван от две различни по цвят осмоъгълни розетки. В тези шевици растителните орнаменти са стилизирани до геометрични и са свидетелство за развитието на везбеното изкуство до по-високо ниво. Плевенската и видинската шевици са сходни по Z-формите си.
У нас са известни 3 вида кръгови орнаменти – крък, кръг с точка в средата и концентрични кръгове. Колкото по-старо е везмото, толкова по-ясно се вижда сходството със соларните знаци. Това се изразява особено добре в самоковската, софийската и дупнишката шевица.
Информация за снимките:
# 1. Пазва на женска риза от Елховско. Везба с памучни конци върху памучно платно.
# 2. Ръкав на женска риза от Граовско. Везба с вълнени конци върху памучно платно.
# 3. Ръкав на женска риза от Граовско. Везба с вълнени конци върху памучно платно.
# 4. Чифт ръкави на женска риза от Софийско. Везба с вълнени конци върху памучно платно.

Растителната орнаментика в българската везба се появява сравнително по-късно от геометичната, резултат от уседналия начин на живот и развитието на земеделието. В шевиците от Ихтиманско, Самоковско, Габровско, Разградско, Дупнишко са изобразени маргарити, елхи, борчета, рози, карамфили, лалета, синчец.
Композирани по различен начин, с различен колорит, те образуват от най-прости, до много сложниорнаменти, разпръснати равномерно, или събрани в лентапо ръба на ръкави, поли и пазви. Розата е един от най-старите орнаменти, така наречена розета, стилизираната й форма дори може да мине и за геометрична. В софийската шевица розата претърпява съществени изменения, а в самоковската и кюстендилската тя се съчетава с други асиметрични растителни орнаменти. – разклонено стъбло, отрупано с други цветовидни форми, или полувенец, в който се разполага голяма розета. Растителните елементи обикновено се представят профилно, много рядко в напречно сечение.

Това се отнася за един от често използваните елементи – лалето, който е широко разпространен в източното изкуство и в софийската шевица. Друг елемент – карамфилът е разпространен във везмото от врачанския край – по пазвите на ризите-бърчанки, а във видинската везба се забелязва камбанка подобна по форма на цъфнала обичка. Самоковските шевици са уникални по своята композиция и художествено съдържание. Те се доближават най-много до природните форми, без обаче да копират съвсем точно растителния вид. Използвани са и много смесени елементи – групиране на растителни със зооморфни и антропомарфни мотиви, като общата форма завършва с типично самоковската „капица“ – триъгълна форма.
Цветето в момент на цъфтеж е любима тема на българката, като композицията варира от свободната асиметрия в Самоковско, до сковаността и симетрията във Врачанско. Понякога се използвот рамки, като вътре се вписва растителен орнамент. Една от най-старите срещани композиции е така нареченото „дърво на живота“. Тя идва от древните култури на персийци, египтяни и гърци. Разпространен и доразвит е във везбата от Ихтиманско, Врачанско, Самоковско, Дупнишко, Сливенско, Разградско, Ловешко, Никополско.
Също такъв древен елемент е и лозницата с листа и гроздове- среща се в Тутраканско, Варненско, Провадийско, Самоковско. Най-често композицията се повтаря ритмично през определено поле, като често се сменят цветовете на близките елементи. По-рядко един елемент се провтаря два пъти, а друг – само веднъж. Комбинирането на различни ритми дава по-богата и разнообразна орнаментика.

Хилядата и един вида растения и веселите пъстри цветя са се преродили във въображението и вътрешния свят на жените от Анадола.

Историята на декоративното обточване, известно в Европа като „Турска дантела“/Оя/ се датира назад до 8-ми век пр. н. е. в облеклата на древните фригийци. Някои източници сочат, че тази дантела се е разпространила през 12 век от Мала Азия до Гърция и от там чрез Италия към Европа. По традиция, кърпите и шаловете, които жените носели на главите си, щампираните покривала за  молитва и погребение, са украсени с различни видове оя. Използвана и по бельото, за украса на връхни дрехи, по краищата на кърпи и салфетки, и като декоративен елемент на много други места. В района на Егейско море дори мъже се украсявали със слоеве от Оя.

Оя обкантването, което се среща из целия Анадол в различни форми и мотиви, има различни имена в зависимост от използваните средства: игла, плетене на една кука,совалка, фуркет, мъниста, пискюл. Шитата дантела Оя е правена от заможни, аристократични, градски жени. Най-красивите примери за такива Оя, която обикновено се е изработвала с игли за бродерия и копринени конци, са правени  в Османския дворец.

Плетивото на една кука може да се осъществи по различни начини в цветове по избор, с помощта на кука за плетене. То се различава от шитата дантела по това, че се работи с по-дебели конци и е по-малко изтънчено на външен вид. Совалковата Оя се прави повече от жените в селата и провинциалните градове, с помощта на малка совалка, изработена от кост. Използват се един или два цвята.

„Firkete“ или „фуркетна” Оя е направена от нанизани мъниста, пайети, корал или перли върху едноцветна нишка. Междувременно „Çaput“, която е по-често срещана в селата, където много красиви и творчески модели се правят с ограничени средства, се изработва чрез рязане и сгъване на парчета цветна кърпа на квадрати и се свързва с кука за плетене. Такива куки се използват също и за добавяне на пискюли. Украсеният с мъниста кант, който е често срещани в Мала Азия, се прави чрез низане на мъниста от различни цветове върху краищата на Оя или с шевни игли, или с кука за плетене. И накрая, копринени конци и късчета пашкул са използвани за „Koza“ или „пашкул” Оя дантела, чиито основни мотиви са създадени от пашкули и след това се свързват с шевни игли или кука за плетене.

Девойки, нови булки и млади жени традиционно изразявали любовта си – надеждна или безнадеждна, очакванията си, добрите вести, щастие и нещастие, тяхното възмущение и несъвместимостта на характерите с мъжете им чрез носената Оя. В регионите на Мраморно и Егейско море, например, флоралната Оя е уникално явление. Една жена, украсила главата си с Оя, олицетворяваща цветя, е най-прекрасният подарък за мъжа, а видовете цветя се различават в зависимост от нейната възраст. Възрастните жени използват малки диви цветя, които символизират превръщането от прах на прах. Девственици, булки и млади жени използват рози, карамфили, жасмин, зюмбюл, теменужки, нарциси, хризантеми и обички в Оя. И всички те носят послания със своите форми и цветове. Жени, достигнали четиридесет, използват наведено лале. Както в поемата „Нарцис“, написана от римския поет Овидий през 8-ми век, жена, която носи около главата си украса от жълти нарциси, обявява своята безнадеждна любов. Жена, чийто мъж отивал в чужбина да работи, закичва на главата си дива роза Оя около главата си. Млади булки, от друга страна, носят Оя на рози. Момичета, сгодени за любимия мъж, носят Оя на розови зюмбюли и бадемови цветове, докато влюбеното момиче носи лилави зюмбюли. Оя с цвят на слива е носена от булки. Млада булка, която е в неприятни отношения с мъжа си избира „пипер“ Оя за главата си, сякаш иска да каже „моя брак е нещастен от самото начало“. Но ако тя връзва червен пипер Оя около главата си, това е знак, че отношенията й с мъжа й са толкова пикантни, като червен лют пипер.

В Коня сгоденото момиче изпраща щампирана кърпа, обкантена с Оя, за бъдещата си свекърва. Ако изпратеното е Оя „поляна и трева“, това означава, че отношенията им са сърдечни. Но ако тя изпраща „Оя надгробна плоча“, тя означава „студенината между нас ще бъде до смърт“. Междувременно, с изпращането на „космат вълк“ Оя младото момиче показва, че е недоволно от тяхната връзка. Тъй като по време на сватбената церемония изпратената Оя се вижда от всички съседи, разбира се, желанието на всички свекърви е новите им дъщери да завият „поляна и трева“ Оя около главите им. Семейството на младоженеца също изпраща на булката „булчинско облекло“ с две или три Оя цветя, от които се прави булчинската прическа. Оя, състояща се от цветя върху клон, е носена от булки в някои региони на Анадола. От тези дантели съществуват много разновидности и представляват нещо като „дърво на живота“ за булката, която иска да има много деца. Не само женски емоции, но и битови инциденти, които са оставили отпечатък върху обществото, могат да се наблюдават в Оя: „Звездата на пашата“, или „Миглите на Зеки Mурен“ по името на известен турски певец от 20-ти век, “ Миглите на Тюркан Сорай“, звезди на големия екран, както и „Еджевит мигли“- по името на бившият министър-председател Бюлент Еджевит, това са само част от тях. Други включват „Розата на каймакама“, „Цветето на Ататюрк“, „Японска роза“, „Кракът на пияницата“, „Овчарска бълха“, „Ергенска бълха“… Списъкът е безкраен. Един продукт на традиционната анадолска култура, без точен еквивалент в другите езици, Оя кант краси не само забрадките на жените днес, тя се използва като аксесоар в модерния дизайн. Междувременно тя продължава да бъде необходимо допълнение към чеиза в раклата на момичето.

Материалът и снимките в оригинал се намират на адрес :

http://www.turkishculture.org/pages.php?ParentID=14&ID=70

Ако преводът ми е неточен, помогнете ми да го оправим. 🙂