Това е възстановка на шевица от пола на женска риза от моето родно село Широки дол. Цветовете са максимално близки до реалните. Може да се използва както самостоятелно, така и фризово мултиплицирана.  Подходяща е за украса на риза, покривка или възглавница в битов стил. Прилагам и схемата за изпълнение, а дали ще бродирате кръстат бод или някакъв друг, оставям на вас

Орнаментите в националните ни шевици са много и невероятно разнообразни. Посредством различните бодове се получават шарки с графична точност, плътни, или ажурни, с много по-добра графичност от елементите на тъканта.
Открити са 16 вида везбени бода /кръстат, контурен, прав по вътъка, прав по основата на тъканта, полегат без водене на конец, полегат с водене на конец, верижен, гайтанен, разминат, плетен, фистонен, специален контурен, обграден кръстат, двойнолицев, обримчващ, ажур/.
Орнаментите се класифицират условно като геометрични, растителни, тератологични и антропоморфни, но съществуват смесени и преходни.
Впечатлението, че преобладават геометричните орнаменти е неточно, поради ограничението на рисунъка от нишките на тъканта, в резултат на което шевицата се геометризира. Наследство от контактите ни с източните славяне е склонността към използването на такива орнаменти. В състава на геометричните мотиви най-често участват прави и вълнообразни линии, кръгове, ромбове, многоъгълници, спирали, звезди, прави или закръглени кръстове, дори кръстове във формата на кълбо.

Тази сложна интерпретация на кръста е по-трудно разгадаема и отразява старинни начини за отбелязване на „празници в земеделския календар“ – дните за посев, жътва, събиране на реколтата. Розетката също е често срещан геометричен елемент.Тя понякога се съчетава с кръста и се получават много интересни композиции -ц кръстообразни розетки с 4, 5 или най-често 8 заострени или закръглени върхове.
Геометричните орнаменти са предпочитани в югозападните райони на България, в македонските убруси и сокаи, но се срещат и в много от софийските шевици. Осмоъгълни розетки се разполагат във вертикални редове. В някои вълнени шевици контурът се очертава с неизвезани бели полета.
В граовската шевица е предпочитан шахматния ред, образуван от две различни по цвят осмоъгълни розетки. В тези шевици растителните орнаменти са стилизирани до геометрични и са свидетелство за развитието на везбеното изкуство до по-високо ниво. Плевенската и видинската шевици са сходни по Z-формите си.
У нас са известни 3 вида кръгови орнаменти – крък, кръг с точка в средата и концентрични кръгове. Колкото по-старо е везмото, толкова по-ясно се вижда сходството със соларните знаци. Това се изразява особено добре в самоковската, софийската и дупнишката шевица.
Информация за снимките:
# 1. Пазва на женска риза от Елховско. Везба с памучни конци върху памучно платно.
# 2. Ръкав на женска риза от Граовско. Везба с вълнени конци върху памучно платно.
# 3. Ръкав на женска риза от Граовско. Везба с вълнени конци върху памучно платно.
# 4. Чифт ръкави на женска риза от Софийско. Везба с вълнени конци върху памучно платно.

Растителната орнаментика в българската везба се появява сравнително по-късно от геометичната, резултат от уседналия начин на живот и развитието на земеделието. В шевиците от Ихтиманско, Самоковско, Габровско, Разградско, Дупнишко са изобразени маргарити, елхи, борчета, рози, карамфили, лалета, синчец.
Композирани по различен начин, с различен колорит, те образуват от най-прости, до много сложниорнаменти, разпръснати равномерно, или събрани в лентапо ръба на ръкави, поли и пазви. Розата е един от най-старите орнаменти, така наречена розета, стилизираната й форма дори може да мине и за геометрична. В софийската шевица розата претърпява съществени изменения, а в самоковската и кюстендилската тя се съчетава с други асиметрични растителни орнаменти. – разклонено стъбло, отрупано с други цветовидни форми, или полувенец, в който се разполага голяма розета. Растителните елементи обикновено се представят профилно, много рядко в напречно сечение.

Това се отнася за един от често използваните елементи – лалето, който е широко разпространен в източното изкуство и в софийската шевица. Друг елемент – карамфилът е разпространен във везмото от врачанския край – по пазвите на ризите-бърчанки, а във видинската везба се забелязва камбанка подобна по форма на цъфнала обичка. Самоковските шевици са уникални по своята композиция и художествено съдържание. Те се доближават най-много до природните форми, без обаче да копират съвсем точно растителния вид. Използвани са и много смесени елементи – групиране на растителни със зооморфни и антропомарфни мотиви, като общата форма завършва с типично самоковската „капица“ – триъгълна форма.
Цветето в момент на цъфтеж е любима тема на българката, като композицията варира от свободната асиметрия в Самоковско, до сковаността и симетрията във Врачанско. Понякога се използвот рамки, като вътре се вписва растителен орнамент. Една от най-старите срещани композиции е така нареченото „дърво на живота“. Тя идва от древните култури на персийци, египтяни и гърци. Разпространен и доразвит е във везбата от Ихтиманско, Врачанско, Самоковско, Дупнишко, Сливенско, Разградско, Ловешко, Никополско.
Също такъв древен елемент е и лозницата с листа и гроздове- среща се в Тутраканско, Варненско, Провадийско, Самоковско. Най-често композицията се повтаря ритмично през определено поле, като често се сменят цветовете на близките елементи. По-рядко един елемент се провтаря два пъти, а друг – само веднъж. Комбинирането на различни ритми дава по-богата и разнообразна орнаментика.