Зарафлъците представляват части от забрадките на нашите баби. Изработвали са се върху конски косми, най-често с шита дантела, но се срещат и плетени на една кука. Естествено, по-фините образци са от шита дантела – техниката й позволява това. Готовият зарафлък се пришива в ъгъла на забрадката, в края, който се завръзва така, че да виси надолу и да краси женското лице. Конският косъм придава значителна твърдост и упоритост на дантелата, което допринася за красивия й вид.
Хилядата и един вида растения и веселите пъстри цветя са се преродили във въображението и вътрешния свят на жените от Анадола. Историята на декоративното обточване, известно в Европа като “Турска дантела”/Оя/ се датира назад до 8-ми век пр. н. е. в облеклата на древните фригийци. Някои източници сочат, че тази дантела се е разпространила през 12 век от Мала Азия до Гърция и от там чрез Италия към Европа. По традиция, кърпите и шаловете, които жените носели на главите си, щампираните покривала за молитва и погребение, са украсени с различни видове оя.
Eдна от най-изящните дантели, създадена от ръцете на българските жени е кенето. Тя се изработва с обикновена игла за шиене и конец върху парче плат, върху предварително изплетена основа на една кука или още по-уникалната технология – върху основа от конски косми.