Архив за етикет: Национална бродерия

Жените с възможности за собствен бизнес

1 отговор

На 10 и 11 февруари Самоков посрещна неочаквани гости от Европа – интернационална делегация, обединена от обща цел – да мотивират жените да стартират собствен бизнес. В рамките на ширещата се безработица в общината, всяка помощ, пък била тя и само информативна е добре дошла.

Галина Русинова запозна гостите с работата на Бизнесцентър Самоков

Европейският проект „Можеш да го направиш – да мотивираме жените да имат собствен бизнес” (YOCAIT) е проект финансиран по секторна програма Грюндвиг на програмата на Европейската Комисия Учене през целия живот. Партньори по проекта са седем европейски организации от Германия, Чехия, Турция, Унгария, Италия, Литва, Франция и България. Целта на двегодишното партньорство е обмяна на опит в стартирането и управлението на практики, както и на творческите методи на работа в областта на занаятите и търговията на транснационално ниво.

Проектът съчетава тези два аспекта и подпомага предприемачеството на жени в неравностойно положение по един иновативен начин.
Целевата група жени ще получат нови възможности за самонаемане използвайки творческите си умения за допълнителни доходи и чрез гъвкавото работно време ще постигнат един по-добър баланс между работа и личен живот.

Гостите с интерес наблюдават мултимедийната презентация за Самоковските шевици и дантели

Първият ден от посещението протече по предварително запланувани срещи – сутринта с Дамския клуб по ръкоделие и Бизнес център Бизнес инкубатор – Самоков, след обяда – с кмета на община Самоков, г-н Николов, посещение в Историческия музей, разглеждане на забележителности.

Най-смелите и сръчни се опитаха да избродират Самоковска шевица

... и добре се справиха.

В залата на Бизнесцентъра гостите бяха запознати с дейността му и с практиките за отпускане на кредити за малки и средни предприятия. Като един от успешните проекти бе представен „Да възродим бабините дантели” и Дамския клуб по ръкоделие, сформиран в резултат на този проект. Мултимедийна презентация показа дейността на клуба, както и Самоковските шевици и дантели – особеностите им, начините на изработка. Наживо гостите можеха да видят и пипнат уникалните изделия на нашите майсторки. Особен интерес предизвикаха изделията, базирани на българската национална бродерия. И за да бъде усетена по-добре самоковската атмосфера, не бива да пропускаме типичните за нашия край ястия, с които бяха нагостени чужденците.

Срещата с кмета на община Самоков

Бяха дискутирани проблемите на малкия бизнес и в частност – на занаятчийските работилници, свития пазар по време на кризата, както и начините за по-гъвкава търговия посредством интернет.

Втория ден от посещението гостите посетиха школата за изобразителни изкуства „Захари Зограф“ към читалище „Отец Паисий“ – гр. Самоков. Своите творби показаха други двама наши творци – Пенка Боянова, текстилни пана и мозайки и Иван Иванов, дърворезба. Разгледаха ателието, в което децата рисуват и се запознаха с богатата история и успехите на школата.

Метоха и Митрополитската църква също очароваха чужденците. Изказаха удивлението си от невероятните иконостаси, сътворени от самоковските резбари, възпитаници на възрожденската ни художествена школа.

Ресторант „Мадарова къща“ с уютната си атмосфера допринесе също за доброто представяне на нашия град.

Семинарът приключи с дискусия в конферентната зала на хотел „Соната“, на която бяха обсъдени уеб сайта на проекта и следващата среща, домакин на която ще бъде Литва. Българските партньори доброволно поеха ангажимента за изготвянето на следващия бюлетин, в който ще намери място нашият обичай за изработка и закичване с мартеници, като една възможност за съчетаване на традиция с бизнес.

Още снимки от срещата, през погледа на Мери Хайсова от Чехия:

http://hanumate.rajce.idnes.cz/MH_Bulharsko/

Повече информация за проекта можете да намерите тук:
http://www.yocait.tk/

Везбени растителни орнаменти

Вашият коментар

Растителната орнаментика в българската везба се появява сравнително по-късно от геометичната, резултат от уседналия начин на живот и развитието на земеделието. В шевиците от Ихтиманско, Самоковско, Габровско, Разградско, Дупнишко са изобразени маргарити, елхи, борчета, рози, карамфили, лалета, синчец.
Композирани по различен начин, с различен колорит, те образуват от най-прости, до много сложниорнаменти, разпръснати равномерно, или събрани в лентапо ръба на ръкави, поли и пазви. Розата е един от най-старите орнаменти, така наречена розета, стилизираната й форма дори може да мине и за геометрична. В софийската шевица розата претърпява съществени изменения, а в самоковската и кюстендилската тя се съчетава с други асиметрични растителни орнаменти. – разклонено стъбло, отрупано с други цветовидни форми, или полувенец, в който се разполага голяма розета. Растителните елементи обикновено се представят профилно, много рядко в напречно сечение.

Самоковско

Това се отнася за един от често използваните елементи – лалето, който е широко разпространен в източното изкуство и в софийската шевица. Друг елемент – карамфилът е разпространен във везмото от врачанския край – по пазвите на ризите-бърчанки, а във видинската везба се забелязва камбанка подобна по форма на цъфнала обичка. Самоковските шевици са уникални по своята композиция и художествено съдържание. Те се доближават най-много до природните форми, без обаче да копират съвсем точно растителния вид. Използвани са и много смесени елементи – групиране на растителни със зооморфни и антропомарфни мотиви, като общата форма завършва с типично самоковската „капица“ – триъгълна форма.
Цветето в момент на цъфтеж е любима тема на българката, като композицията варира от свободната асиметрия в Самоковско, до сковаността и симетрията във Врачанско. Понякога се използвот рамки, като вътре се вписва растителен орнамент. Една от най-старите срещани композиции е така нареченото „дърво на живота“. Тя идва от древните култури на персийци, египтяни и гърци. Разпространен и доразвит е във везбата от Ихтиманско, Врачанско, Самоковско, Дупнишко, Сливенско, Разградско, Ловешко, Никополско.
Също такъв древен елемент е и лозницата с листа и гроздове- среща се в Тутраканско, Варненско, Провадийско, Самоковско. Най-често композицията се повтаря ритмично през определено поле, като често се сменят цветовете на близките елементи. По-рядко един елемент се провтаря два пъти, а друг – само веднъж. Комбинирането на различни ритми дава по-богата и разнообразна орнаментика.

Българска национална бродерия

Вашият коментар

Всички ние в един или друг момент сме се запознавали с българската национална бродерия. За всеки този момент е бил различен, но със сигурност ефектът е един – преклонение пред фантазията и уменията на българката, развивани през вековете чак до наши дни.
Българската бродерия е част от културното ни наследство, едно от лицата ни пред света. Опознаването й е едно от условията за нейното опазване. Затова смятам, че мястото й е в интернет и ще се опитам да я направя достъпна и до младежката аудитория. През своето съществуване назад във вековете, българският народ е имал културен и етнически досег с много други народи, което естествено се е отразило и в развитието, орнаментиката и композицията на българската шевица.

Ръченик от Чепеларе Дървото на живота

Много са сходните орнаменти с другите славянски народи – геометрични, растителни и животински орнаменти, групирани по двойки, тройки или четворки, прави и вълнообразни линии. Везани са върху бяло конопено или памучно платно на ризи или кърпи, върху тъмната основа на сукното, по-късно и върху копринени тъкани. Конците са вълнени, памучни или копринени, съчетани понякога със златни или сребърни нишки, а бодовете са най-разнообразни и в зависимост от географския район. Преобладаващ е червения цвят, символът на здравето, но въпреки малката си територия, България етнографски е разделена на много райони, всеки уникален по своята колоритност.